Страници

Thursday, 28 November 2013

Rainbow Rowell: Fangirl

YA, Coming of Age, Romance
by Rainbow Rowell
Издадено на БГ:  -
Четено на: Английски

Overall Rating: 
4/5


Поглеждайки назад към всички любими мои книги, от „Хрониките на Нарния” до „За мишките и хората”, не е трудно да стигна до заключението, че единственото общо между тях е това, че съм ги прочела в правилното време.

Подобно е и усещането ми за наскоро придобилата популярност “Fangirl”. Ако я бях прочела преди две години, вероятно нямаше да я харесам толкова колкото сега. Защото, колкото и да е странно, докато четях първата част имах чувството, че чета за моята собствена първа година в университета. Жалко, знам, но дните прекарани в стаята ми в опити да избегна допълнителни контакти и вместо това прекарани в четене на фенфикшъни или фикшън като цяло са плашещо близки до тези на Кат.
.
Помня, че много от малките, незначителни въпроси в началото на колежанския живот на Кат са минавали и през моята глава, за което авторката има моите адмирации-или добре помни своите ученически години, или поне си е направила труда да си свърши research-а.

Друго паралел, който не можех да не направя е този за самотата. Далеч от баща си, без подкрепата на майка си или на сестра си, не е трудно да се почувстваш съвсем сам. И това ме накара да харесам книгата толкова много – не беше поредната история за невероятните приключения на популярните момичета/момчето в университета. Беше истинска история за истински хора и истината е, че понякога не е толкова забавно, колкото изглежда. Понякога е самотно, понякога е депресиращо и понякога просто искаш вкъщи.

Обожавам как авторката е успяла да вплете история в историята, като създава Саймън Сноу и неговия магически свят, очевидно отразяващ този на Хари Потър. На моменти бях толкова увлечена от фенфикшъните на Кат, че когато спираше да чете, просто вдигах ръце с „НЕЕЕЕ, КАКВО ПРАВИШ?? НЕ СПИРАЙ СЕГА! Не и преди да ми кажеш какво става с Баз!”

И като цяло първите 2/3 на книгата ми харесаха много, бях готова да й дам поне 4.5.

И разбира се трябваше да го очаквам, когато последната 1/3 ме накара да сваля оценката с една звезда. Това, което ме ядосва, е че можеше да бъде избегнато с малко по-добра редакция.
Причините за това са:

  • Злоупотреба с думата “giggles”. Разбрахме, че авторката не харесва алтернативното “chuckles”, но когато и момчетата започват да се кикотят, нещата стават страшни.
  • Твърде много реване. Добре, до някъде мога да оправдая главната героиня, и до към средата тя наистина има поводи да плаче. Но когато към края започва  потъва в самосъжаление до такава степен, че едва не се дави в собствените си сълзи, вместо трогателно това става изключително дразнещо.
  • Книгата е около 400+ страници, като честно казано, последните 80-тина ми се сториха излишни. Можеше да бъде посбита и завършена по много по-приятен начин, без да става досадна за четене. Уви.
И въпреки негативите, които тъкмо изброих, книгата ми хареса. Хареса ми много даже и съм сигурна, че ако я намеря в книжен вариант бих си я купила. Авторката има още няколко книги, които смятам да проверя с близкото бъдеще. 

Ако ви се намира малко свободно време за едно (сравнително) леко четиво, заслужава шанс. 

No comments:

Post a Comment