Страници

Friday, 22 November 2013

Академия за Кифли...хъ-хъм...Вампири...

Vampire Academy II Академия за вампири
YA, Fantasy,
by Ришел Мийт
Издадено на БГ:  ИБИС
Четено на: Английски

Originality: *
Writing Style: **
Characterization: *
Overall Rating: 1/5


NO. NOPE. Nope nopenope no….


Знаех се, че трябва да избягвам всякакви вампирски книги, но хора ме убеждаваха, увещаваха, че тази е по-добра от your average "Здрач" и не се върти около романси като всеки YA роман в днешни дни.
Затова пък, беше много по-лошо.

Романът не се върти около вампири както човек би помислил; не се върти около романса между Роуз и Димитри или странната по-скоро-романтична-от-колкото-платонична връзка на двете „приятелки” – неее.

Книгата се от начало до край е изцяло посветена на Роуз и нейното огромното свръх его.

Още след първите 10 страници, знаех, че съм се запътила към катастрофа.

Писането, поне в оригинал, е лошо, написано като от някой в пред-гимназията; чела съм по-добре написани фенфикшъни. Липсва каквото и да било ключово описание за задълбочаване на повечето разговори. Честно казано, имаше много подробни описания на дрехи, обувки и коси, но не видях почти нищо свързано с емоционалното отражение на вътрешни конфликти, чувства, нищо. За това пък беше пълно с глупави елементи (пример: в началото на книгата бяха отделени минимум от 5 страници, в които главната героиня детайлно разглеждаше промяната на емоциите и израженията на котка, която повече не видяхме). Всяко действие беше преувеличено, а всяка страница имаше поне 10-тина наречия, които ме изнервяха допълнително.

Затова пък, нищо не е така изнервящо както Роуз Хатауей.
Идеята на авторката е очевидна – тя е искала да създаде героиня, която е смела, нахакана и готина. Това, което обаче е успяла да създаде е перфектния образ на една съвременна кифла.
Роуз постоянно се оплаква как е неоправдана, жертва и как всички са смотани. Тя хленчи и негодува, че е несправедливо наказана да се въздържа от социални събирания, след като, по-късно разбираме, е унищожила голяма част от училищната собственост и технически е отвлякла Лиса, наследница, която има нужда от защита. Пада си доста двулична – гледа от високо на “the feeders”, като ги сравнява с blood whores и наркомани, като в същия момент й се иска да е на тяхно място. Още в първата сцена я виждаме как едва ли не  е готова да накара Лиса да я ухапе. Същото става и с Мия – постоянно обсъжда дрехите и от евтини магазини, като тя самата купува своите от магазини втора ръка. 

Тя е манипулативна, повърхностна и властна – интересува я само външният вид и с кой да флиртува. Лиса, изглежда не може да контактува, с когото поиска, защото видиш ли, репутацията им щяла да пострада. Това е друго – това, което ме изкара извън всякакви нерви е тяхната „репутация”. Докато Лиса е някаква вампирска особа или нещо, тя е тиха и миловидна двойничка на Джейн от „Гордост и предразсъдъци”. Роуз, естествено, е някаква училищна „легенда”. Тя е от „най-готините”, никога не си държи устата затворена, дори когато ръси глупости и арогантно се пъчи с глупави детски трикове. Е, дубрутро. Това, което трябва да е и аз не знам какво, нейният swag (господи как мразя тази дума, но сериозно, по-точно описание няма) е по-скоро нагло поведение на недорасла кифла, която си мисли, че знае всичко. Всичко ставащо в академията се върти около тях.

И като казвам тях,до първата 1/3 на книгата не видях нищо от това така „епично”, „легендарно” приятелство. През повечето време в академията даже не бяха заедно. Нито един от разговорите им не беше познат и удобен като за повече от 10 годишно приятелство. Ако нещо, то Роуз изглежда крайно инвестирана в Лиса, по възможно най-странния и неразбираем начин. За това и по-горе споменах, че изглежда по-скоро като странна сексуална/властна връзка, от колкото приятелство от какъвто и да е било вид.
 
Имаше още доста неща, които нямаха много смисъл? Ако заключим, че свети Владислав е вдъхновен от Граф Влад Дракула, защо всичко се върти около Русия? Защо въобще Русия се споменава толкова често? Тя няма кой знае каква популярност като стане въпрос за вампири (подозирам за да обясни някак имената славянските имена; хора с ограничени знания за Европа…). И да, Руска църква, но в готически стил? Руска вампирска църква? Въобще, руска църква в Америка? И въобще, какво стана с гръцката църква като основоположник на православната вяра? Някой май не си е правил research-a…-.-

Като цяло историята не струва, вампири владеят елементи, главните героини имат някаква мистериозна, нечувана връзка, а suspense просто не съществуваше. Успях да издържа само около ~ 120 стр. и после си казах, че живота е кратък и не бива да го прекарвам в себе мъчения. Не стигнах до края, но предполагам Роуз ще се събере с Димитри? Беше очевидно от страница 5. Да, толкова е предвидима.

Ако тази книга ме научи на нещо, то това е "следвай инстинктите си". Надявам се филмът, който излиза скоро да е по-добър може би ще му хвърля едно око. Но продълженията определено няма да се четат.




No comments:

Post a Comment