Страници

Monday, 19 August 2013

"Преображението"/"Метаморфозата" - Ужасът да си различен


Metamorphosis II Преображението/Метаморфозата
Contemporary,
by Франц Кафка
Издадено на БГ: „Христо Г. Данов”/ФАМА
Четено на: Английски

Originality: *****
Writing Style: ****
**
Characterization: ****
*
Overall Rating: 5/
5

"Метаморфозата" и ужасът да си различен


Злополучията на Грегор започват когато една сутрин се събужда с тялото на огромна хлебарка. Реакциите му ме караха да се усмихвам с тяхната простота.
Няма шок, няма паника, няма екзистенциална криза. Вместо това има „Ох, дано не закъснея на работа” и „как за бога да стана от това легло?”.
Или поне така мислех в началото.

Колкото повече четох обаче, толкова по-мъчно ми ставаше. Във сцената, в която работодателят на Грегор едва ли не го заплашва с уволнение и го засрамва пред родителите му, почувствах позната тъга. Позната, защото въпреки че главният герой имаше сериозен проблем, такъв какъвто засягаше самата му същност, той трябваше в паника да го остави на заден план в името на оцеляването си.
Лесно е да се направи съвременен паралел.
Не случайно, от всички животни Кафка е избрал хлебарка за метаморфозата – животно, подбуждащо отвращение у по-голямата част от човечеството; определено животно, което не можеш да обикнеш или да вземеш за домашен любимец.
Докато „приключенията” на горкия Грегор Самса ни карат да се смеем, в един момент смехът ни става малко горчив, а после напълно изчезва, оставяйки само лош вкус. Той е принуден да живее затворен, единствено с вината и срамът си за компания.
Грозната истина е именно такава – грозна. Може да си работлив, честен и почтен, да си светец, но имаш ли злополучието да изглеждаш различно – смятай се за дамгосан.

Тъжно е, като да гледаш как бият кученце, защото не може да прави номера, докато то въпреки това опитва и опитва. Тъжно е, защото Грегор мисли само за близките си, а бива третиран като животно. Тъжно е, защото той е толкова наивен и не вижда какво действително се случва около него. Тъжно е, та чак трагично.

Какво ще стане ако някой ден се събудите след ужасен инцидент и сте обезобразени до разпознаване? Ако имате гротески външен вид до степен да ви мислят за чудовище? Ако отвращавате и най-близките си? Ако сте неспособен да издържате семейството си?

Какво става тогава?

Краят ме обърка и смути. Не получих възмездието, което очаквах, нито се почувствах по-добре. Останах потресена и уплашена.

Не знам дали някога ще пре-прочета „Метаморфозата”, но със сигурност минава в редиците ми на едни от най-стойностните и въздействащи книги писани някога.

2 comments:

  1. И на мен много ми хареса, чете се на един дъх. Не помня да съм попадал на "смешни" сцени, като цяло Кафка пише тъжни и драматични истории. Препоръчвам и "Процесът" - също уникално негово произведение!

    ReplyDelete
    Replies
    1. Като комедийна част визирам случващото се преди Грегор да отвори врата. Но да, опредено е много силна книга и съвсем скоро смятам да подхвана и останалите творби на Кафка. Съжалявам само, че не съм ги открила по-рано.

      Delete