Страници

Friday, 12 July 2013

"Спутник, моя любов" или любовен триъгълник между спътници


Спутник, моя любов (Sputnik Sweetheart)
Contemporary (Magical Realism)
by Харуки Мураками

Originality: ****
Writing Style: ****
Characterization: ****
Overall Rating: 4

Четено онлайн


Типично за Мураками, дори любовният триъгълник не е просто любовен триъгълник.

Три различни любовни линии, три вътрешни проблема, три сателита е преплитащи се траектории.
Историята е искрена и постоянно еволюираща. 

Мистична в типичния за Мураками стил.

На пръв поглед е любовна история, но любовта отстъпва на себеоткритието. Героите не страдат от типичния за любовните триъгълници в литературата синдром на агресия и ревност”, са реални хора, които разбират, че не можеш да заповядаш на някого да те обича.

И все пак, след като я прочетеш и затвориш, си мислиш „каква е поуката?”. На пръв поглед е очевидно, че и тримата герои живеят в омагьосан кръг на нереализирана любов. К е влюбен в Сумире, която е до уши омаяна от Миу. Нито чувствата на К, нито на Сумире са споделени, или по-скоро, обектите на техните копнежи не са способни да отвърнат по начина, по който те желаят. За това пък между тях винаги има определен тип обич и разбиране.

Миу, загубила безвъзвратно част от себе си, губи и волята си за любов. Сумире, в лицето на отхвърляне, изчезва безследно. И К, опитващ се да намери Сумире, губи част от себе си. Как? Или по-точно защо?

Не знам достатъчно за Японското общество, за да си вадя изводи базирани на традиции и вярвания, затова пък, ще направя мой собствен опит за дешифриране.

 

       Самотата е голям мотив в книгата.
    Миу, се разделя на две, след като вижда себе си с почти непознат мъж. Сексът служи, вместо за сближаване, за разделяне. Светът на любовта е разделен на две -  „Светът на обичта” и „светът на секса”.

    Не се пропуска и фактът, че двойките са крайно необичайни. Миу и съпругът й, макар близки приятели, не са интимни. Сумире е влюбена в доста по-възрастна дама, жена, която може да й е майка. И К и Сумире, чиято връзка говори за обич и доверия от най-висша форма. Все неща присъщи на романтична двойка, с изключение на секса.
    
Тези връзки, на пръв поглед невъзможни за поддържане, не само оцеляват, но и при най-малки смущения в установеното равновесие, цялата пирамида се сгромолясва.

    Дали побеляването на косата на Миу, при гледката не е символ за загубата на невинността й и сексът, като нейния палач? Дали изчезването на Сумире след несполучливата нощ с Миу не е знак за загубата на надеждата за мечтано бъдеще?

 До къде ни води това?
До заглавието. „Спутник, моя любов”, говори за интересен тип любов. Неосъществима, тя се проявява само в това, два спътника. Имаше хубав цитат някъде там:

“And it came to me then. That we were wonderful traveling companions but in the end no more than lonely lumps of metal in their own separate orbits. From far off they look like beautiful shooting stars, but in reality they're nothing more than prisons, where each of us is locked up alone, going nowhere. When the orbits of these two satellites of ours happened to cross paths, we could be together. Maybe even open our hearts to each other. But that was only for the briefest moment. In the next instant we'd be in absolute solitude. Until we burned up and became nothing.”

Самотата ги прави, това което са и в нея, те се обръщат един към друг. Не могат заедно, но не могат и сами.

Как точно се завръща Сумире, не е ясно. Но, време за размисли – много и се съмнявам това да е последния път, в който я чета.

За сега толкова от мен.

No comments:

Post a Comment