Страници

Sunday, 30 June 2013

Beautiful Creatures || Прелестни създания


Beautiful Creatures || Прелестни създания
YA Fantasy
by Kami Garcia & Margaret Stohl

Originality: *
Writing Style: **
Characterization: *
Overall Rating: 1

Изгледах филма преди месец-два и въпреки, че вероятно трябваше да го очаквам, все пак имах някакви надежди за „Прелестни създания”.

Запознайте се с Итън Лоусън Уeйт. И да, пиша пълното му име тъй като авторката не можеше да спре да го повтаря по някаква причина.
Има доста опити да му се придаде някакъв характер – псевдо-интелектуалното „аз съм по-добър от мухьовците от тоя скапан град”, голямата любов към „вдъхновяваща”литература (което е пълна глупост! Той заявява „малко известен факт: чета през цялото време”. Ако наистина четеше през цялото време, факта няма как да е останал неизвестен), т.н, т.н. Още в първите няколко страници се улавя една доста елементарна грешка на писателите жени, чиито главен герой е момче – а това е именно начина, по който се опитват да му създадат „имидж”: забележете, няколкократното повтаряне на определена марка кецове и някои конкретни фрази „I was wearing jeans and a faded T-shirt, like I did most days” и ”I grabbed my ratty black backpack”. Детайлни описания на външния вид, с цел да се придаде по небрежен образ на героя, които обикновено постигат точно обратното. Момчетата нямат навика да описват цветовете на раниците си или да мислят какво носят – стига да не са голи, не мисля че въобще обръщат внимание на дрехите си. Втренчвайки се в собствения си външен вид, читателя добива идеята, че той страда от комплекси и е constantly aware как изглежда. 

Също, не мога да преценя дали целият attitude на краен непукист е породен от вечната скука в града или си е просто whiny.

Та няма значение, Итън Уейт. Като за на начало, опитите да се пресъздаде дълбоко и старо приятелство с Линк са безуспешни. Разбирам, че авторката се е целила към стадия „удобна тишина” и „изразявам обичта си във форма на обиди”, но вместо това тишина изглежда неудобна и нямаме никакво доказателство за някаква близост освен информацията, че са се познавали от детската градина. Not quite enough.

Също, смятам, че е безумно, как Итън нито веднъж не се запита какъв е този глас в главата му.
Докато гледах филма мислех, че Итън е инфантилен, но не можа да се сравни със своя оригинал.


И Лена, типичната „различна”, но красива; вечно неразбрана и страдаща от незаслужените хули на завистливите съграждани. Звучи познато? Би трябвало, тъй като това е шаблона за латиноамериканска героиня в повечето сапунки. И докато във филмите е представена като силна и сравнително независима, в книгата е типичната за младежките фентъзита емоционално крехка, та до счупване и страшно зависима. Постоянно плаче, че не я харесвали. До гуша ми е от цялото „аз съм различна, не разбираш, опасно е, не можем да бъдем приятели..о, не!”. Голяма работа, дори серийните убийци си имат приятели, стига вече.
И като говорим за клишета, цялата обстановка е такова голямо клише, че вместо чай ми иде да си сипя нещо по-силно. Разбира се Итън е от готините спортисти, разбира се, че всичките му приятели са популярни гадняри (нещо, което той „уж” осъзнава, но с което „уви, не може да се пребори”, бла, бла), разбира се, че Лена аутсайдер.
Ох боже, помогни ми. Не знам как е в Америка и ми писна да го повтарям, но животът в гимназията не като във филм от 90-те, окей?

И господ да ми е на помощ ако повторят проклетата фраза „sixteen moons” още веднъж…

Половината книга беше скучна и пълна с излишни описания. Стилът на писане и реакциите на героите са също толкова абсурдни като тези на петокласник. „Beautiful Creatures” е всъщност първата от  4 части на хрониките на Кастърите(?), но не планувам да се запознавам с продълженията скоро.

Заключение: гледайте филма. YA literature, disappointing me once again.
___________________ 

Бонус: най-дразнещите и повтарящите се фрази

-         Ethan Wade - 29
-         Sixteen moons - 14
-         Trouble - 29

No comments:

Post a Comment